Облагане на продажби в Интернет на юридически лица с корпоративен данък

Облагане на продажби в Интернет на юридически лица с корпоративен данък

облагане с данъци на продажбите на онлайн търговците

В последните години тази тема е все по актуална и засяга все по-голяма част от търговците в България. Големият ръст на електронна търговия налага нуждата от изясняването на този въпрос. Ето и официалното становище на НАП публикувано в техния сайт:

На основание чл. 3, ал. 2 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) всяко местно юридическо лице се облага с данъци по този закон за печалбите и доходите си от всички източници в Република България и в чужбина.

Когато местно юридическо лице осъществява дейност в чужбина или реализира доходи от източници в чужбина, всички приходи и разходи, реализирани от източник в чужбина, следва да участват във формирането на общия счетоводен и данъчен финансов резултат по реда и съгласно действащото счетоводно и данъчно законодателство на Република България.

Електронната търговия със стоки не е нищо по-различно от традиционната търговия – има същите елементи, същата функционалност и същите участници, както при традиционната. Поради това и приложимите счетоводни и данъчни разпоредби от търговци, извършващи електронна търговия със стоки, не се различават от нормативните актове, приложими спрямо търговци, извършващи същата дейност чрез традиционни магазини.

 Предмет на дейността на електронната търговия със стоки е покупко-продажба на стоки, включително материални ценности, изделия, предмети, суровини, продукция и други обекти, правата на собственост върху които в рамките на законодателството могат да бъдат отчуждени.

Приложимите нормативни актове при счетоводно третиране на покупко-продажба на стоки са: Закон за счетоводството (ЗСч); Общите разпоредби на Националните счетоводни стандарти (НСС), СС 2 – Отчитане на стоково-материалните запаси, СС 18 – Приходи; МСС 2 – Материални запаси или  съответните Международни счетоводни стандарти (МСС) – за лицата, прилагащи  МСС.

За да бъде признат даден разход за данъчни цели, той следва да е свързан с дейността, да е документално обоснован и да не попада в изрично изброените от ЗКПО хипотези, при които възниква данъчна постоянна разлика, в т.ч. да не е извършен при условия, водещи до отклонение от данъчно облагане. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗКПО, регламентира, че счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е  документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. Счетоводен разход се признава за данъчни цели и когато в първичен счетоводен документ липсва част от изискуемата информация по ЗСч, при условие че за липсващата информация са налице документи, които я удостоверяват (чл. 10, ал. 2 от ЗКПО). От цитираните разпоредби следва, че липсата на документална обоснованост е основание за непризнаването за данъчни цели на съответния счетоводен разход.

Документалната обоснованост на приходите също е подчинена на изискванията за издаване на първичен счетоводен документ и спазване на счетоводните принципи, свързани с признаване на приходите. Следователно към момента, към който са налице условия за признаване на счетоводен приход от извършената продажба, той следва да намери отражение при формирането на данъчния финансов резултат.

Данъчно задължените лица, които се облагат с корпоративен данък по ЗКПО, са задължени да подават годишна данъчна декларация в срок до 31 март на следващата година в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация.

Административно-наказателните разпоредби на чл. 261 и чл. 265 от ЗКПО предвиждат налагане на санкции в случаите на не подаване на декларация, не подаването ? в срок, не посочване или невярно посочване на данни или обстоятелства, водещи до определяне на дължимия данък в по-малък размер, както и в случаите на неиздаване на първичен счетоводен документ за отчитане на приходи.



^